Мизия - 28 ноември 2008, София, зала "България"

...
Този миг, когато
Стъпките ти чуват се по стълбите
полудявам и кръвта ми кипва,
сърцето ми забива лудо
Представям си влагата
на твоя дъх тъй чакан
и потрепвам като зная
как ще те покоря

В този миг аз те считам тъй егоистично мой
Този миг, в който думите пресекват
в който твоите ръце докосват треската на времето ми
Този миг - който не вярвам че може да се опише -
е смях и плач, есента на живота, начин да умреш
Този миг аз считам тъй егоистично мой
Този миг, всеки ден аз гледъм към вратата
към мястото, където ще се появиш
В този миг аз те считам тъй егоистично мой